Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина...
Та аз съм бил жив! - възкликна Дъглас.
Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям, аз съм жив, зная че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден.
"Вино от глухарчета" - Рей Бредбъри
3 Споделени мисли:
Много любима книга :))
:) и аз много я обичам <3
Колко истинско , колко силно усещано от толкова много хора...но малцина успяват да го кажат по този фин начин!
Публикуване на коментар