...

Култът

Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.

Стабилното състояние

"Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява."
Ернест Мулдашев - "От кого сме произлезли?"

От едната част в другата

"Пясъкът в часовника, задействан от тайнствена и невидима ръка, изтичаше стремително, преливайки се от едната част в другата. Така и Бъдещето се превръщаше в Минало."

"Валкирия и новият световен ред" - Сергей Алексеев

Зле е устроен светът..

"- Не мога да приема моето щастие да донася нещастие на други. Това ми е било винаги неприятно, дори когато е било неизбежно - тъжно заяви тя, като че искаше да оправдае някои свои постъпки. Зле е устроен светът, чичо. Не бих искала заради мене други да страдат.

- За жалост често щастието на едни е нещастие за други. Дори да не си си причинила нищо лошо, стига завистта, с която ще ги отровиш."

Никога

Никога не прекъсвай изразяването на болката.

Ще се превърне в прах..

"Ако нямаше Бъдеще, то се обезсмисляше и Настоящето, защото, ако нямаше Бъдеще, то се обезсмисляше и Настоящето, понеже всичко, което направиш, ще се превърне в прах."
"Валкирия и новият световен ред" - Сергей Алексеев

Бъдеще, по същество, нямаше...

"Бъдеще, по същество, нямаше... На Земята бе останало толкова малко от него, че стигаше и един лист, за да се запише всичко, което щеше да се случи. Необходимо ли бе да се описва подробно гибелта на Света, съсредоточавайки вниманието върху причините и подробностите, както бе направено например в Апокалипсиса? На кого щеше да му се рови след това в прахта, ако настъпеше гибелният час и угаснеше Слънцето над Земята? Ако не бе написана за стряскането на живите, драматургията на края на света не означава нищо."

"Валкирия и новият световен ред" - Сергей Алексеев

Човек всякога се надява

"Човек всякога се надява да го разберат и другите да преценят постъпките му, както ги вижда той."
"Чинарите зашумяха" - Емил Коралов

Слънцето божие и мисълта човешка..

"От книгата иде светлината! Едно и също са слънцето божие и мисълта човешка. Небето ни праща светлина, а ние, смъртните, я събираме в книгата като мед в кошер."

Само защото не можеше да изчезне..

"От тоя ден тя се промени, като че съвсем посивя. Гласът й стана по-глух, движенията бавни, уморени. Като че живееше само защото не можеше да изчезне."

Убийците и подбудителите им..

"Разлика между убийците и подбудителите им? Едните забиват ножа, който другите им подават. Интелектуалните убийци дори са по-големи престъпници. И те трябва да бъдат заличени от лицето на земята! Ако не ги унищожим, те ще ми унищожат нас, както ми и унищожаваха!"