Les idées et les rêves d'une fille naïve...: реалност

Показват се публикациите с етикет реалност. Показване на всички публикации

вторник, 30 октомври 2012 г.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Ненапразно култът към доброто води към прогрес, а култът към злото и властта — към разрушение и войни. Затова духовното развитие на човешкото общество в добрия смисъл на думата е от принципно важно значение и дори има материално въплъщение.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Стабилното състояние

"Стабилното състояние не продължава твърде дълго. Стабилността постепенно се трансформира в регрес. Човекът е създаден от Бог като постоянно прогресиращо същество — той е обречен да прогресира. Иначе регресира и подивява."
Ернест Мулдашев - "От кого сме произлезли?"

сряда, 17 октомври 2012 г.

От едната част в другата

"Пясъкът в часовника, задействан от тайнствена и невидима ръка, изтичаше стремително, преливайки се от едната част в другата. Така и Бъдещето се превръщаше в Минало."

"Валкирия и новият световен ред" - Сергей Алексеев

вторник, 16 октомври 2012 г.

Зле е устроен светът..

"- Не мога да приема моето щастие да донася нещастие на други. Това ми е било винаги неприятно, дори когато е било неизбежно - тъжно заяви тя, като че искаше да оправдае някои свои постъпки. Зле е устроен светът, чичо. Не бих искала заради мене други да страдат.

- За жалост често щастието на едни е нещастие за други. Дори да не си си причинила нищо лошо, стига завистта, с която ще ги отровиш."

петък, 12 октомври 2012 г.

Бъдеще, по същество, нямаше...

"Бъдеще, по същество, нямаше... На Земята бе останало толкова малко от него, че стигаше и един лист, за да се запише всичко, което щеше да се случи. Необходимо ли бе да се описва подробно гибелта на Света, съсредоточавайки вниманието върху причините и подробностите, както бе направено например в Апокалипсиса? На кого щеше да му се рови след това в прахта, ако настъпеше гибелният час и угаснеше Слънцето над Земята? Ако не бе написана за стряскането на живите, драматургията на края на света не означава нищо."

"Валкирия и новият световен ред" - Сергей Алексеев

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Човек всякога се надява

"Човек всякога се надява да го разберат и другите да преценят постъпките му, както ги вижда той."
"Чинарите зашумяха" - Емил Коралов

вторник, 2 октомври 2012 г.

Само защото не можеше да изчезне..

"От тоя ден тя се промени, като че съвсем посивя. Гласът й стана по-глух, движенията бавни, уморени. Като че живееше само защото не можеше да изчезне."

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Убийците и подбудителите им..

"Разлика между убийците и подбудителите им? Едните забиват ножа, който другите им подават. Интелектуалните убийци дори са по-големи престъпници. И те трябва да бъдат заличени от лицето на земята! Ако не ги унищожим, те ще ми унищожат нас, както ми и унищожаваха!"

събота, 29 септември 2012 г.

Релефно и живо

"Безискуствено, просто, а релефно и живо." "Чинарите зашумяха" - Емил Коралов

вторник, 17 юли 2012 г.

Благодатния покой...

...крачеше през тъмни и влажни гори. Откъснал се от железопътната магистрала, той усети най-сетне пълната самота и благодатния покой. Наистина, влаковите композиции все още тътнеха някъде отляво, но повече не му пречеха, защото шумният стоманен свят съществуваше отделно...

"Избраният от Валкирия" - Сергей Алексеев

четвъртък, 2 февруари 2012 г.

И се разтапя там като снежинка...

А сега започни да правиш това, което искаш. Ние не живеем във вечността. Ние имаме само този момент, който искри като звезда на дланта ни и се разтапя там като снежинка.

четвъртък, 19 януари 2012 г.

Та аз съм бил жив!

Въздухът намирисваше на дъжд, ала облаци нямаше. Сякаш ей сега смехът на незнаен странник щеше да проехти откъм гората - а пък навсякъде цареше тишина...

Та аз съм бил жив! - възкликна Дъглас.

Искам да почувствам всичко, което може да се чувства, казваше си той. Нека се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям, аз съм жив, зная че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито пък в други ден.

"Вино от глухарчета" - Рей Бредбъри