Никога не прекъсвай изразяването на болката.
Показват се публикациите с етикет тишина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тишина. Показване на всички публикации
неделя, 14 октомври 2012 г.
вторник, 17 юли 2012 г.
Благодатния покой...
...крачеше през тъмни и влажни гори. Откъснал се от железопътната магистрала, той усети най-сетне пълната самота и благодатния покой. Наистина, влаковите композиции все още тътнеха някъде отляво, но повече не му пречеха, защото шумният стоманен свят съществуваше отделно...
"Избраният от Валкирия" - Сергей Алексеев
Етикети:
живот,
красота,
мълчание,
неизвестно,
различен,
реалност,
свят,
спокойствие,
тишина,
щастие
петък, 15 юни 2012 г.
понеделник, 11 юни 2012 г.
Бе онова тихо на земята време
петък, 20 януари 2012 г.
петък, 25 ноември 2011 г.
събота, 8 октомври 2011 г.
Тъмнината винаги е там първа
Светлината мисли, че е по-бърза от всички, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.
Тери Пратчет
вторник, 4 октомври 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Към висини
С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"
Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"
Христо Смирненски
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"
Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"
Христо Смирненски
вторник, 13 септември 2011 г.
четвъртък, 30 юни 2011 г.
сряда, 29 юни 2011 г.
Човек, забравил за думите...
Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил за думите,
та с него да си поговоря!
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Примката е за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът - примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил за думите,
та с него да си поговоря!
Джуан-Дзъ
понеделник, 20 юни 2011 г.
Твърде малко говорим с вътрешния си глас...
Твърде малко говорим с вътрешния си глас, който вероятно е Бог , а говорим помежду си неща, които ни отдалечават от Него.
сряда, 16 март 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)















