Можеш да се оплакваш, че розите имат бодли... или да се радваш, че бодлите имат рози! :)
Показват се публикациите с етикет красота. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет красота. Показване на всички публикации
петък, 20 юли 2012 г.
вторник, 17 юли 2012 г.
Благодатния покой...
...крачеше през тъмни и влажни гори. Откъснал се от железопътната магистрала, той усети най-сетне пълната самота и благодатния покой. Наистина, влаковите композиции все още тътнеха някъде отляво, но повече не му пречеха, защото шумният стоманен свят съществуваше отделно...
"Избраният от Валкирия" - Сергей Алексеев
Етикети:
живот,
красота,
мълчание,
неизвестно,
различен,
реалност,
свят,
спокойствие,
тишина,
щастие
петък, 15 юни 2012 г.
L'art n'est jamais fini...
L'art n'est jamais fini, mais seulement abandonné.
Без математика, няма изкуство.
златното сечение /φ=1.61803399/
понеделник, 11 юни 2012 г.
Бе онова тихо на земята време
вторник, 10 април 2012 г.
сряда, 1 февруари 2012 г.
неделя, 15 януари 2012 г.
вторник, 20 декември 2011 г.
неделя, 18 декември 2011 г.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
събота, 26 ноември 2011 г.
събота, 12 ноември 2011 г.
петък, 11 ноември 2011 г.
Има хора...
Има хора, които те карат да се смееш малко по-силно, да се усмихваш малко по-широко и правят живота ти малко по-добър. <3
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
петък, 21 октомври 2011 г.
неделя, 16 октомври 2011 г.
петък, 7 октомври 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Към висини
С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"
Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"
Христо Смирненски
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града — тези улици шумни и сиви,
де живота безумно крещи,
на село — в тишината на буйните ниви —
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,
като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,
в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
"Полети! Полети! Полети!"
Младостта запламти в многоцветни огньове,
младостта призовава часа —
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни
свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
"Светлина! Красота! Висини!"
Христо Смирненски
сряда, 28 септември 2011 г.
Стария музикант
Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач —
стареца немощно става.
И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.
Там — от скованата в мраз висина —
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.
А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.
Христо Смирненски
четвъртък, 15 септември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)




















