"От тоя ден тя се промени, като че съвсем посивя. Гласът й стана по-глух, движенията бавни, уморени. Като че живееше само защото не можеше да изчезне."
Един обичаен синеморски следобед
Преди 2 месеца
вторник, 2 октомври 2012 г.
Само защото не можеше да изчезне..
"От тоя ден тя се промени, като че съвсем посивя. Гласът й стана по-глух, движенията бавни, уморени. Като че живееше само защото не можеше да изчезне."
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
![:]]](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjxIEaXR5i5iPRm44rav1gEcXb_07IWmxsL5fvNdFnFky2bvOoBtqSX-uVUrWBmzDxhKKHnywA1ZUUyn7jCnwN2qiIRcCHB4GyJ-5PBVhGLy2aJ_Hpq1c9aDbVTuIuNywHXFSYTPqljNcYZ/s200/frozen_in_time_by_setitoffagain-d34eosu.jpg)
0 Споделени мисли:
Публикуване на коментар